Специфичност

Специфичността е делът на истински отрицателните хора (по еталонния стандарт), които тестът разпознава като отрицателни: истински отрицателните, разделени на всички отрицателни. Тест с висока специфичност рядко дава фалшива тревога; положителният резултат тогава прави състоянието по-вероятно - при редки състояния обаче често в по-малка степен от очакваното (вж. прогностичните стойности).

Пример: От 100 деца без диагноза 88 остават незабележими при скрининга: специфичност = 88% (95% ДИ 80 до 93%).

Внимание: Еталонният стандарт се приема за истината; ако той самият е несигурен, чувствителността и специфичността са изкривени.