Собствена стойност, паралелен анализ, натоварване и ротация

Собствената стойност показва каква част от различията във всички въпроси улавя една компонента. Критерият на Кайзер запазва компонентите със собствена стойност над 1; често дава твърде много. Паралелният анализ сравнява собствените стойности с тези от случайни данни със същия размер и запазва само това, което е над тях - това е по-надеждното предложение. Ротацията завърта решението така, че всеки въпрос да принадлежи възможно най-ясно към една компонента: варимакс запазва компонентите независими, промакс позволява факторите да са свързани.

Пример: Ученето в университета, 6 въпроса: 2 компоненти, заедно уловени 63%. Въпрос 7 натоварва компонента 1 с ,89, а компонента 2 - с нищо.

Внимание: Натоварванията под ,30 се скриват. Ако един въпрос натоварва над ,30 две компоненти, той не принадлежи ясно към нито една.