Дисперсионен анализ на Уелч

Класическият дисперсионен анализ допуска, че всички групи варират еднакво. Анализът на Уелч не го допуска: той тегли всяка група според нейното разсейване и намалява степените на свобода (оттам десетичните знаци). Statable винаги го дава като основен резултат, без предварителен тест; класическият дисперсионен анализ стои до него.

Пример: F на Уелч (4; 42,7) = 8,03, p < ,001: стойностите на озона за петте месеца се различават дори когато разсейванията са неравни.

Внимание: Анализът на Уелч също показва само, че поне две групи се различават. Сравненията по двойки показват кои (подходящ е Геймс-Хауел).