NAP (непресичане на всички двойки)

NAP сравнява всяко измерване от базовата линия (A) с всяко измерване от фазата на интервенцията (B). Брои в колко от тези двойки стойността в B е по-добра от стойността в A; равенството се брои за половин. Резултатът е между 0 и 1: 0,5 означава липса на разлика, 1 означава, че всяка стойност в B е по-добра от всяка стойност в A. По Parker и Vannest (2009) до ,65 е слаб, до ,92 среден, от ,93 силен. NAP е вероятността случайно изтеглена стойност от B да е по-добра от случайно изтеглена стойност от A (равна на AUC). Доверителният интервал на Newcombe показва колко несигурна е стойността при малко измервания.

Пример: NAP = ,97, 95% ДИ [,70; 1,00], p = ,003: при 97% от всички двойки A-B стойността в B е по-добра.

Внимание: NAP не отчита тенденция, вече налична по време на базовата линия, и достига 1, щом всяка стойност в B е по-добра - не показва с колко. p-стойността (Ман-Уитни) допуска независими измервания, което времевите редове често не осигуряват. Подялбата на слаб, среден и силен е емпирично правило.