I² и Q (хетерогенност)

Q проверява дали изследванията се различават помежду си повече, отколкото би подсказала случайността в рамките на изследванията. I² дава в проценти частта от общото колебание на ефектите, която произлиза от реални разлики между изследванията, а не от случайност. Емпирично правило по Higgins и съавт. (2003), които посочват 25, 50 и 75% като ориентири: под 25% ниска, от 25% умерена, от 50% съществена, от 75% висока.

Пример: I² = 95%, Q(8) = 123,7, p < ,001: почти цялото колебание се дължи на реални разлики между изследванията (продължителност на престоя, Normand 1999).

Внимание: При малко изследвания I² е много неточно; затова се показва интервалът. Малко Q при малко изследвания не доказва, че изследванията си приличат. I² е дял, а не мярка за големината на разликите: при много точни изследвания I² става голямо, дори когато ефектите са близки. Колко се разсейват истинските ефекти, показват τ и интервалът на прогнозата.