Ета на квадрат (η²) и омега на квадрат (ω²)

η² е делът от различията в измерената стойност, който се обяснява с принадлежността към група (от 0 до 1). ω² е същата идея, коригирана за надценяването в извадката, и излиза малко по-малка. Доверителният интервал дава правдоподобния диапазон за η² в генералната съвкупност. При повтарящи се измервания: частично η² (ηp²) свързва ефекта с ефекта плюс собствената му грешка; обобщеното η² (ηG²) включва всички компоненти на грешката и се сравнява по-лесно между различни планове.

Пример: F(2, 57) = 67,42, p < ,001, η² = ,70, 95% ДИ [,57; ,79]: дозата обяснява около 70% от различията в дължината на зъбите; според тези данни са правдоподобни от 57 до 79%.

Внимание: Емпирично правило на Cohen: от ,01 малък, от ,06 среден, от ,14 голям; то важи за η² от сравнения на групи. При повтарящи се измервания Statable затова оценява по ηG² - ηp² там обикновено е значително по-голямо (Bakeman 2005; Lakens 2013). Дисперсионният анализ показва само, че поне две групи се различават, не кои. Долната граница на интервала е 0, когато критерият не е значим.