statable Статистика за следване и научни изследвания

Среща ли се нещо с различна честота в различните групи? (хи-квадрат, чувствителност, специфичност)

Накратко

И двете колони разделят хората на групи (от 2 до 12 нива всяка); целта е да се провери дали разпределението на едната зависи от другата. При таблица 2×2 Statable показва и отношението на шансовете. Ако таблицата е тест спрямо референтен стандарт (например скрининг срещу диагноза), страницата може да я прочете като диагностична точност под „Това тест спрямо референтен стандарт ли е?“.

Изисквания

Прочитане на резултата

Таблицата сравнява наблюдаваните и очакваните честоти. Хи-квадрат критерият проверява доколко добре отклоненията съответстват на допускането, че няма връзка. V на Крамер показва силата. Ако по-малката страна на таблицата има 2 нива (напр. 2×2, 2×4): от около ,10 малка, ,30 средна, ,50 голяма; при 3 нива ,07 / ,21 / ,35; при 4 нива ,06 / ,17 / ,29 (Cohen, 1988).

Проверка спрямо референтен стандарт (2×2)

За таблици с две по две клетки могат да се добавят мерки за риск: риск във всяка група, разлика в рисковете (risk difference), относителен риск и NNT (броят хора, нужни за една допълнителна полза или вреда). Изберете ролите, отговора на „Желано ли е събитието?“ и дизайна на проучването (проучване случай-контрола: само отношението на шансовете); Statable никога не гадае мълчаливо. Повече в статията „Мерки за риск“.

χ²(1, N = 150) = 86,08, p < ,001, V = ,76; чувствителност = ,90, 95% ДИ [,79; ,96]; специфичност = ,88, 95% ДИ [,80; ,93]; LR+ = 7,50, 95% ДИ [4,38; 12,85]

За специалисти

Дяловете са с интервал на Уилсън (както в epiR::epi.tests, method = „wilson“), отношенията на правдоподобията с логаритмичен интервал по Simel и съавт. (1991), отношението на шансовете с интервал на Уолд. Класификацията на отношенията на правдоподобията следва Jaeschke и съавт. (1994).

Типични примери

Свързани

Отваряне в Statable