Рангов критерий (без нормално разпределение)

Ман-Уитни (две групи), Крускал-Уолис (три или повече групи) и Уилкоксон (две измервания на едни и същи хора) подреждат всички стойности по големина и работят с рангови позиции вместо със средни стойности. Не изискват нормално разпределение и почти не се нарушават от единични отдалечени стойности. Като размер в мерната единица се дава оценката на Ходжис-Леман (HL) с 95% доверителен интервал: при две групи - медианата на всички разлики между по един човек от всяка група, при две измервания - псевдомедианата на промяната. Размерът на ефекта е r = |z| / √N (,1 малък, ,3 среден, ,5 голям), ранговата бисериална корелация (делът двойки, в които едната група е по-висока, по 2, минус 1) или, при Крускал-Уолис, ε² = H / (n − 1). След значим критерий на Крускал-Уолис критерият на Дън с корекция на Холм показва кои двойки се различават. Причина за ранговия критерий Statable посочва още преди изчислението: ясна асиметрия, отклоняващи се стойности или измерване с малко степени (порядково или най-много 7 различни стойности) - самият размер на групата не е причина. Statable никога не превключва сам.

Пример: Стойности на озона през май срещу август: U = 127,5, z = 3,85, p < ,001, r = ,53 - стойностите през август са ясно по-високи.

Внимание: Ранговият критерий показва дали едната група има тенденция към по-високи стойности; той не проверява само медианите. При много равни стойности и много малки групи нормалното приближение е неточно.