Кои групи се различават? (сравнения по двойки, дисперсионен анализ на Уелч)

Накратко

При сравнение на от три до дванадесет групи дисперсионният анализ казва само, че поне две групи се различават. Ако общият тест е ясен (p < ,05), под резултата се появява разделът „Кои групи се различават?“. Ако не е ясен, Statable не показва сравнения по двойки (обичайна конвенция, за да не се търси сред случайни резултати).

Трите вида

• Геймс-Хауел: не изисква равно разсейване и запазва честотата на грешките дори при групи с различен размер. По подразбиране в Statable, без предварителен тест.
• Тюки: допуска равно разсейване в групите.
• Бонферони: строг и прост, всяко p се умножава по броя на двойките. Полезен, когато значение имат само няколко двойки.

Изборът е превключвател на страницата; промяната му обновява таблицата веднага, без ново изчисляване. Изборът се запазва с проекта и влиза в доклада, във Word и в Excel.

Дисперсионен анализ на Уелч

Основният резултат е винаги дисперсионният анализ на Уелч (Welch's ANOVA); класическият стои до него. Анализът на Уелч не изисква равно разсейване и почти нищо не струва, когато разсейването е равно. Statable показва теста на Левин само за описание: избор по този предварителен тест би съобщавал при групи с различен размер твърде често разлика, която не съществува. η² и ω² идват от сумите на квадратите на класическия анализ и са означени така.

Прочитане на резултата

Всяка двойка показва разликата на средните, нейния доверителен интервал и коригираното p. Двойка без ясна разлика не означава „равни“, а само „няма ясни доказателства“. При много групи броят на двойките расте и всяка разлика се открива по-трудно.

Типичен пример

Три дози на тренировка (0, 5 и 10 часа) и представяне: дисперсионният анализ на Уелч (Welch's ANOVA) е ясен. Геймс-Хауел показва, че 0 и 10 часа се различават, но 0 и 5, както и 5 и 10 - не.

Анализ на Уелч: F(2; 76,4) = 8,12, p < ,001; Геймс-Хауел: 10 ч срещу 0 ч, p = ,002